Липсата от съставяне  на избистрена идеология,която да раздвижи политическата летаргия залегнала нашия народ  и която да даде основания за по уверен поглед в бъдеще е по-повече от крещяща.Отчаяна е нуждата от изграждане на идеология,която да обедини връзката „народ-държава” и която да пасне в световните и европейски съвременни тенденции с историята и психологията на нашата нация. В последно време в главите на хората има едно умишлено втълпяване,че възможностите за държавен строй са само социализъм и демокрация,както и техните течения.
Добре,обаче тука в нашата родина не виждаме множеството от партии да следват и представляват подобни убеждения.Тука се виждат лицата на  една и съща мафиотска група разпръснати из постовете на всякакви възможни властови структури. Политиците и партиите  в родината ни не следват  идеали и не се опитват да променят положението ни към по-добро.Те следват един и същ  политически вятър,техния  стремеж  се състои единствено в това да се  вкопчват още по- здраво и да  се задържат на власт колкото може повече време и го правят,за съжаление на гърба на народа.
Тука се говори непрекъснато в медиите  за ляво,за дясно,за център,за видовете демокрация,за социализъм,за национализъм,за популизъм,за плурализъм и изобщо за всякъкъв вид „изъм”.Няма лошо,така е навсякъде.Но тук в България е някак друго.Говорят хората,мислят,псуват различното от тях,търсят се решения и варианти и всичко това години наред се върти в един омагьосан кръг без изход.Всеки заема позиция,но е време да се разбере,че всъщност няма опозиция. Нашенските ни до болка познати партии ,както и техните новосформирани групи  отдавна са изоставили традиционните си идеологически и политически опорни  точки.Картината е повече от ясна за всеки- разочаровани гласоподаватели и липса на доверие водеща до отчайващ спад в избирателната активност и следователно смазана държава.Хората гласуват за различни партии ,но те всъщност не са различни.Различни са термините и понятията зад които те се крият,но нима не е видно,че те следват една  и съща политика,нима не е видно,че  не ги интересува народа ,а само запазването на властта.За какви идеологии и теории става въпрос,когато се вижда,че те имат еднакви изборни програми водещи единствено до провал,когато налагат една и съща система с цел нашето подчинение,когато приказките им са едни и същи и когато резултатите от всичко това са налице. Очевадна е  липсата на идеологически принципи,които да измъкнат страната ни от блатото,което е затънала.Няма и как да стане това след като абсолютно всички лидери на  партиите произлизат от машината която ни управлява и мачка с тоталния си контрол.Тя машината си управлява,това е ясно.Налага ни чрез платените си медии различни понятия,стереотипи,хора,идеи и т.н.Но къде е изборът в изборите?Къде е алтернативата?Къде е опозицията на тази машина и изобщо къде е правото на съпротива срещу нея?Няма!Една и съща политическа визия представяна от уж различни гледни точки от уж различни партии имащи една и съща практическа публичност.Агенти или деца на агенти от бившата Държавна сигурност пременени в лидери на партии и синдикати умишлено разделящи хората ,а следващи една и съща политика-политика на робство и експлоатация върху нашия народ.Политика унищожила нашата държава.Къде е лявото,къде е дясното,къде е изобщо идеята за спасение?Защото само глупецът не вижда ,че е време за незабавни политически промени и действия на родна земя.Другото е гибел,вижда се навсякъде.
Партиите в България нямат свой идеологически  смисъл, тъй като личните им  интереси са техния основен приоритет.Това ,което те ни предлагат е едно и също,нагледали сме се вече-капана на умело проектиран от тях монополизъм и налагани чрез силови и абсурдни закони цени,договори,условия ,правила и т.н. Убийствена данъчна политика и непосилни данъци ,банкови грабителски лихви и липса на покупателна способност наричани от тях „пазарна икономика”.Подигравателни образователни, пенсионни и здравни системи. Следване на чужда политика и въвличане в безсмислени и непотребни за нас войни.Умишлено поддържане на безработица и престъпност,отнемането на личната и националната свобода и самостоятелното мислене,създаване на робско и консуматорско общество фактически  без право на глас.След години дори и малцинство на диво и нецивилизовано племе каквито са циганите.
Съществува ли народния  изстрадан стремеж за промяна в държавата ни?Да, но по- важния въпрос е : как да я постигнем тази промяна? Какво можем да направим, че нашата България да стане едно по-добро, по-човечно и развито  място. Какво можем да направим, че да премахнем цялата нищета и експлоатация на която сме обречени?Как? Има един единствен  отговор и едно единствено действие. Да го направим  чрез държавата.Не,не става въпрос за присъединяване към дадена политическа партия,която само  да обещава да помогне на народа след като вземе държавната власт.Става въпрос за превземането на самата власт от народа и изчистване на държавните структури от пипалата на злото с който мафиотския октопод е превзел страната ни. Идва време в което революционната мисъл трябва да раздвижи нашия народ.Идва време в което революционната мисъл трябва да промени разрухата на което е обречена нашата държава.На всички е ясно,че обещаваните реформи не водят до положителна насока и развитие за България. Реформите обикновено протичат като постепенно преминаване към промяна , постигнато чрез избори и прокарване на промени чрез парламентарни средства от политическите партии.Този сценарий вече сме го гледали в нашето отечество.Преходи,изчаквания,лъжи,кражби и т.н.Ние нямаме време за ново чакане,а и се вижда,че това чакане води само до гибел.На нас ни трябва бърза промяна,на нас ни трябва премахването на октопода държащ властта и незабавната замяна с млади българи мислещи по по-различен начин от сегашното деконструктивно мислене.Ново управление,което да придвижи нашия народ към прогресивно бъдеще.  Пътят към тази желана промяна е само един - завладяването на държавната власт и бързото въвеждане на радикални промени от страна на новата държава.Премахване на сегашната убиваща народа ни система и въвеждането на нов модел.Идва времето да последваме завета на дедите си.Идва времето за революция.
Завземането на държавната власт е основния лост, чрез който може да се промени обществото ни и начертае път за нашето бъдещо развитие. Революционната перспектива  в историята винаги е била най-доброто средство за настъпване на желаната  социална промяна и политическо поведение. Спечелването на държавната власт е ключово постигане на радикална промяна от която се нуждаят народите по цял свят и тази теория  доминира във всяка една политическа идеология. Революцията винаги е била  източник на надежда през вековете,когато действащата система се превърне в  убиец на тази надежда.Мнозина слуги представляващи част от машината която ни управлява ще започнат да пишат , да ни обясняват и разясняват концепции за това как е невъзможно да се прави  революция в началото на 21-ви век в Европа.На тях ние ще отговорим не с думи,а с действие.На тях ние ще отговорим с  историческият  опит останал в паметта и песните на българския народ.На тях ще отговорим с мощния рев на балканския лъв.На системата,която ни заробва ние ще отговорим с това ,което са правили нашите деди във великите дни на нашата история:ще им отговорим с национално-освободително движение.
Десетилетия наред революционният ентусиазъм на нашия народ е мачкан и умело  канализиран в изграждането на фалшиви партии държащи хората под техен контрол.Години наред мечтите на хората борещи се за един човешки свят и едно прогресивно бъдеще  бяха преекспонирани, бюрократизирани и милитаризирани само и само за да се запази държавната власт от едно чудовищно управление. Вместо да търсим обяснения за провалите на това управление както е било досега и вместо да живеем в спомени за това как е било „едно време”,по-добре да се замислим какво ще е оттук нататък. Време е да се да се вгледаме в самата идея, че единственото спасение на нашия народ преминава през фазата на  завземането на държавната власт чрез революция.
Държавата твърди, че е суверена, че упражнява волята си в границите си. Това е основна част от общоразпространеното разбиране за демокрация: правителството се избира, за да изпълни волята на народа като упражнява власт в територията на държавата. Държавата  е изолирана от социалната ѝ среда: говори се за някаква автономия на действие, което тя напрактика  просто не притежава. В сегашната ни нашенска реалност действията на държавата са ограничени и оформени от факта, че тя съществува като просто едно разклонение в една мрежа от партийно-престъпни  отношения. Всяко едно правителство досега предприема действия, които са в сериозно противоречие с интересите на народа,защото водената политика не защитава възпроизводството и човешкия труд ,а ги монополизира  и прави всичко възможно капиталът от благата в държавата ни да напусне територията на страната,което води до тежка икономическа криза.Сегашната държавна система е инструмент в ръцете на предателската политическа класа, държавата е използвана от тази  класа за собствена изгода и чужди интереси. Подобни действия  пораждат съзнателната  изолация  на държавата от нейното социално обкръжение.Затова е нужна   революцията,за да обърне нещата и да заработи системата в наш интерес .Във физиката има един основен закон:всяко действие си има своето противодействие.Противодействието на тази заробваща  политика е  революционната политика,политика, която е абстрахирана и независима   от мрежата на престъпните властови отношения вкоренени  в  държавата.Нуждата от национал-революционно движение  ще наклони  везните в посока на идеята, че държавата може да бъде централен лост за социалната трансформация и промяна,която повечето искаме.Време е да превърнем  държавата ни  в център на нашия народностен идеал и основен двигател за една радикална промяна на обществото към добро.
Фокусирането на революцията върху завземането на държавната власт означава съединението на   държавата с обществените отношения,  които би трябвало да бъдат най-важната  част и което липсва в момента. По този начин държавата вече няма да се  разглежда като  разграничена концепция от обществените отношения, които я обграждат ,а ще бъде синхронизиращо   действащо лице.В революционното движение се вижда спечелването на държавната власт не само като един  прост елемент в процес на социална трансформация,а  като една  особено важна  централна точка в процеса на такава ,изискваща  фокусирането на цялостната народна енергия. Единствения възможен път за промяна на обществото към добро и спасяването на родината ни от гибел е революцията,тя е начина  по-който може да се отървем от властта, която ни потиска. Манипулациите с народа ни  и маневрирането за спечелване на власт на сегашната система могат да спрат само ,ако се замени тази система. Идеята за промяна на обществото чрез държавата почива на понятието, че държавата трябва да бъде суверен и защитник на народа. Държавният суверенитет е предпоставка за промяната на обществото чрез държавата, следователно борбата за социална промяна се превръща в борба за защита на държавния суверенитет. Борбата има цел: да завладее политическата власт. Борбата е средство за постигане на тази цел. Има много начини да се борим за нашите мечти и цели в едно различно общество,но сега е време да филтрираме това,което досега е оставало скрито в нас ,да  преразгледаме и подредим нашите различия  и да погледнем през една обща призма. Отслабване на нашата воля е  оръжието на сегашните деспотски  партии,защото те отлично  знаят  ,че  общата воля поражда  идея ,а тази идея води до действия от които е никак няма да са доволни.Затова и ни налагат мнението,че  борбата е загубена в самото си начало,а тя може да бъде загубена само тогава,когато самата  власт се вмъкне  в тази борба.нашия народ ще спечели , когато логиката на властта отстъпи пред  логиката  на революционния процес, когато отрицанието и  отхвърлянето на робството  се превърне в позитивно  изграждане на власт.Когато се премахнат робовладелческите навици и засуканото мислене на тази власт.Време е  протестните крясъци по площадите да превърне в истинска борба  срещу властта, в борба  срещу робството  на нашия народ, борба  срещу третирането на хората като средства, а не като основен приоритет за бъдеще и прогрес.Време е да превърнем бляновете за промяна в реалистичен начин за постигане на такава. Защото спасението и промяната на нашето отечество  е това, което сме длъжни да направим.