Плевнелиев: Не национализация, а либерализация ще реши проблема със сметките за ток

Не,господин Плевнелиев,либерализацията няма да реши проблема.Проблема се решава с национализация.На либерализации и приватизации сме се нагледали вече цял един преход.То и затова нищо не остана в родината ни вече,точно заради нашите либерални умници,които пък отидоха до Брюксел за консултации как най-бързо и най-ефективно да се либерализира енергийният пазар у нас. ,,Сметките за ток няма да паднат чрез национализация, а чрез либерализация и национална програма за инвестиции в енергийната ефективност”. Това заяви президентът Росен Плевнелиев след разговори със съпредседателите на парламентарната група на “Синята коалиция”. Според държавния глава само с мерки за енергийна ефективност сметките могат да бъдат наполовина, както и чрез бърз процес на либерализация чрез създаване на борса за свободна продажба на електроенергия.Как точно го правите,господин Президент?Като накарате милиони хора да изтеглят непосилни за тях заеми от банката на Цветелина Бориславова за да санират панелките си?Или като отмените мораториума за шистовия газ понеже Ричард Морнингстар и Хилари Клинтън така наредиха?Или като подарите природните ни ресурси на американски компании понеже ние сме тъпоумни и не знаем какво да правим с тях?Или всичко това е просто част от Енергийна стратегия 2020?Досега имахме енергийна зависимост от Русия,сега вече ще имаме и от САЩ.Гениално,как?Нали това според демократичните възгледи се нарича конкурентноспособност?Цените щели да паднат,прекрасно?Само къде още не падат,дори и с отнемането лиценза на ЧЕЗ.А банковите заеми кой ще ги връща?Надали политическа партия ГЕРБ или пък известните и неизвестни либерали.

http://arih.blog.bg/politika/2013/03/28/izmamata-sanirane-plan-za-bankovo-robstvo.1068962

Какво представлява тази либерализация на енергийния пазар?

 Tретият енергиен либерализационен пакет, отнасящ се до търговията с електроенергия и природен газ в страните от Европейския съюз вече би трябвало да е въведен в националните закодателства на страните-членки и на практика да се прилага почти изцяло.Много от големите енергийни компании в Европа обаче не са уверени, че отделянето на собствеността на производството и преноса на природен газ, респективно отделянето на собствеността върху преносната мрежа е правилният път за развитие на този сектор. Либерализацията на енергийния пазар е приоритет за Европейската комисия и тя ще насърчава изпълнението в рамките на третия енергиен пакет. Пазарите на газ и електроенергия ще продължат да се отварят и в рамките на четвъртия енергиен пакет, който вече се обсъжда. Ако не се изпълняват условията по либерализацията, Генерална дирекция Енергетика е в състояние и ще предприеме мерки, с които да санкционира страните нарушители.Проблема е, че изграждането на газопроводи изисква огромни инвестиции и компаниите, които са ги направили, биха искали поне за известен период от време да разполагат с възможността чрез самостоятелен пренос на газ да си ги възвърнат. Има трудности при прилагането на изискванията за либерализация и на електроенергийния пазар. Инвестициите в строителството на нови топлоенергийни централи (ТЕЦ),отговарящи на високите екологични изисквания, са големи, затова компаниите също искат да имат сигурност за инвестициите си. Което се осъществява чрез сключване на дългосрочни договори за изкупуваната електроенергия. Като се има предвид посоченото, ясно е, че през следващите години цените на тока и природния газ ще растат.Което само по себе си уличава президентът в лъжа.

Икономическата политика на страните, насочена към постигането на успех в глобалната икономика, често пъти предвижда далеко отиваща либерализация на търговската, инвестиционната и финансовата политика. Това е свързвано със съпътстваща либерализация на националната икономика посредством приватизация, ограничаване ролята на държавата в икономическото управление и регулиране, както и общо засилване ролята на пазара. Политиката на либерализация на пазара трябва да отчита важното значение на отправната точка – различните ситуации, в които се намират промишлено развитите и развиващите се страни, предшестващата политическа и институционална среда, както и състоянието на икономиката и на външноикономическата среда по времето на провеждането на тази политика. В противен случай няма никаква гаранция, че политиката на либерализация повсеместно ще доведе до положителни резултати, както предвиждат нейните привърженици. Обратното, резултатите вероятно ще бъдат нееднозначни – положителни в едни случаи и отрицателни в други.

Как е у нас?

Секторите,които носят добри печалби са в чужди ръце в резултат от схемата,наложена през 1997 г. от Международния валутен фонд и Световната банка. Точно подобните либерални схеми разпродадоха всичко в България без оглед на пазарна цена.В резултат на това имаме монополи на чужди компании, които държат основните сфери у нас.Една от тях е енергетиката,която в момента е много болна и изключително неефективна с милиони губещи хора и малко печеливши политици и финансови престъпници.Положението е явно- липса на собствена икономика, липса на социално развитие,липса на растеж,а оттам следват ниски доходи и безработица.Ограничаването на ролята на държавата, което настъпи в целия свят, често пъти е било желано, но в много случаи това е ставало твърде бързо и равновесието е силно нарушено. Въпреки че в миналото има случаи намесата на държавата често пъти да е била неефективна и погрешно насочвана, глобализацията породи нови потребности, на които сега държавата трябва да отговори.Финансовата либерализация излага страните на по-висок риск от икономически колебания, включително разруха, която може да бъде породена от финансовите кризи. Това изисква засилване ролята на държавата за осигуряване на социална защита, а не нейното отслабване. По такъв начин нарасналата мобилност на капитала, свързана с глобализацията, укрепва позициите на монополите пред хората. Едновременно с това пазарите на труда изпитват ръст на заетостта, неуредици и разрушителни явления, когато икономиката се приспособява към по-голямо отваряне. Това оказва неблагоприятно влияние върху народите.

Политическите хватки около протестите доведоха до престрелки и прехвърляне на топката по темата кой е пуснал електроразпределителните дружества на пазара, кой им е дал монополната позиция и кой им налива печалби. Всичко това на фона на призиви за прекратяване на лицензионните договори и прогонването на трите компании от страната.Сагата с енергетиката обаче няма да се разреши така.По простата причина,че почти всички ВЕЦ-ве и ТЕЦ-ве са в собственост или на нашенски мафиоти или на чужди компании.Което означава,че дори и ЕРП-тата да бъдат одържавени,то пак ще се наложи да си купуваме скъп ток.В момента 55 процента от произвежданата в страната енергия е от ТЕЦ, 35 на сто от АЕЦ, а останалите от възобновяеми източници, от които 90 процента от ВЕЦ.А те не са собственост на държавата България!

http://e-vestnik.bg/922

Какво е решението?Решението е национализацията на абсолютно всички ВЕЦ и ТЕЦ в България за да могат да работят те в полза на народа.Решението е всичко,което е свързано с енергетика да бъде одържавено.Без компромис.Защо трябва да се наливат излишни пари за нови ТЕЦ-ве,когато можем да си върнем мощностите с които България до преди десетилетия е била една от основните играчи в световната енергетика?Защото не било демократично ли?

Национализацията намира приложение във време на икономическа криза като политически инструмент за стабилизиране на икономиката.По време на финансовата криза от 2007г. много държави по света покриха загубите на частни предприятия за да не фалират и да спасят работни места - General Motors, American International Group в САЩ, Hypo Real Estate в Германия, Bankia - испанска банка през 2012 год.Във връзка с аварията на АЕЦ Фукушима , Япония национализира The Tokyo Electric Power Company.Но това е заради аварията ще каже някой.Еми и тука ще е заради аварията.Икономическата авария потопила народа.Определени важни за оцеляването на нацията отрасли, биват национализирани, с цел да не попаднат под влияние на чужденци и това не е нашенска измислица,ами практика,която се провежда по целия свят.Включително и в държави членки на Европейския съюз. Последния пример е Унгария,която национализира половината си банки.В развиващите се страни (Trikont-държави), правителствата се позовават на опасността от зависимост от транснационални корпорации, при което стратегически важни източници на полезни изкопаеми или ключови индустрии в една държава, се национализират!Либералите и политическите пионки у нас разгласяват,че национализацията е била невъзможна и че това било свързано с комунизъм,с фашизъм или с идване на марсианци.Но в действителност никой не иска да отнема законно придобитото чрез честен труд имущество на хората.Национализацията иска да отнеме държавните ресурси от ръцете на мафията,като това не е антидемократично при положение,че в действителност демократичните държави като САЩ, Франция или Германия, предвиждат в своето законодателство национализация в интерес на обществото. В Германия например национализацията се регламентира в Art 15.

В конституцията на Германия пише:
"Земята и под земята, полезни изкопаеми и средства за
производство, могат да бъдат национализирани чрез закон,
който да регулира начина и мащаба на обезщетението, като
трансформира собствеността в обществена собственост или
някаква друга форма на обществено стопанисване..."
(3)Лишаване от собственост е разрешено само за доброто на
всички.

Нима Германия не е европейска и демократична страна?Тогава защо в  конституциите на федерациите Рейнланд-Пфалц и Нордърхайн се казва, че частни предприемачи, които имат статут на монопол, трябва да бъдат национализирани? В конституцията на Саарланд по закон нямат право ключови индустрии да са частни!

Същото е залегнало и в конституцията на Бавария: "wenn die Rьcksicht auf die Gesamtheit es erfordert" - когато се вземе под внимание интереса на обществото.

Да продължим с още няколко примера за национализация:

През април 2012 година аржентинският сенат гласува за национализация на 51% от най-големия в Аржентина нефтен концерн YPF (дъщерна фирма на испанския Repsol-концерн). Аржентина има завиден прираст на икономиката си, за последните години.През февруари 2013 Боливия национализира аерогарите си, по настоящем собственост на фирмата "Sabsa" под патронажа на испанската "Abertis Infraestructuras". Боливия започва обезпаразитяването, с национализация на испанските "инвестиции" в енергетиката - Iberdrola, още средата на 2012, на основание справедливи цени за електроенергия, по думите на президента Evo Morales. Освен това Ево Моралес национализира и телекомуникационните концерни и нефта. Венецуела, която разполага с петата по големина нефтена индустрия в света, под управлението на Уго Чавес национализира с декрет от 01.05.2010 петролните си залежи, при което интернационален, арбитражен съд, осъжда Венецуела да заплати на американския концерн Exxon Mobile, почти един милиард долара обезщетение. Последствията от национализацията, са прираст на икономиката на Венецуела - най-големия за Латинска Америка. Цената на 1 литър бензин във Венецуела по настоящем е 0,05 US$. Hugo Chбvez национализира и телекомуникациите и електричеството.

Необходимо условие за национализация в една държава, е суверенния ѝ статус.Едно от най-популярните клишета на собствениците на обществените блага - акционерите, банкерите, е да пледират за по-добро стопанисване на благата, когато са в техни ръце, а не собственост на държавата. Недостатък на национализацията е, че частните собственици на благата се отбраняват, като саботират икономиката, което може да доведе до увеличаване на инфлацията и съответно да породи недоверие в народа.Предимствата? Цените на стоките ще поевтинеят. Разходите на производителите ще бъдат ниски, а ефективността на труда ще се увеличи. Всичко това ще създаде стимули за развитие.

Национализацията на енергетиката е крачката,която България трябва да направи за своето възраждане.Национализацията е анти-вирусът срещу болестта наречена либерализация .

Така че –Не либерализация,а национализация ще реши проблемите със сметките за ток,господин Плевнелиев!