Тежката индустриализация остави тежко наследство на България с края на комунистическия режим през 1989 г., пише още EurАctiv. Но днешните проблеми на страната са причинени най-вече от овехтяла енергийна и индустриална инфраструктура и от застаряващия транспортен парк.
Бедността също допринася,защото големи общности в страната са зависими от дърва и други мръсни горива за отопление и готвене. Тези горива изпускат опасни вещества, които влошават качеството както на въздуха в самите домакинства, така и на този в градовете.
Лошото качество на въздуха има смъртоносни последствия в България и Румъния. Преди тях по смъртност причинена от замърсяване на градския въздух се нарежда единствено Армения, по данни на Програмата за развитие на ООН (UNDP).
Според публикувания този месец Доклад за човешкото развитие на UNDP за 2011 г., годишната смъртност причинена от лошо качество на въздуха е малко по-висока в Румъния - 439 смъртни случая на 1 млн. души в сравнение с 437 в България. Страната ни обаче е на челно място в Европа по интензивност на замърсяването на въздуха и се нарежда първата четвърт на най-замърсените от всички 187 страни, включени в доклада.
България и Румъния обаче не са единствените - до момента Еврокомисията е предприела мерки срещу 20 страни членки на съюза за нарушения в областта на качеството на въздуха.
Здравни специалисти в ЕС смятат, че качеството на външния и вътрешния въздух не получава достатъчно внимание. "Много от политическите решения, които се вземат в момента, неглижират или подценяват здравните последствия, твърди Юха Пеканен, лекар оглавяващ отдела за здраве и околна среда във финландския национален институт за здравна и социална политика.
Според Пеканен замърсяването на въздуха представлява сериозна заплаха за здравето, като само във Финландия 2000 души годишно умират поради продължително излагане на фини прахови частици. Той призовава за по-строги политики за предотвратяване на замърсяването чрез използване на по-чисти горива и подобряване на енергийната и транспортната ефективност.
Природозащитници се притесняват също, че разнопосочни политики като насърчаването на употребата на дизел и биогорива или субсидирането на енергетиката от въглища са в противоречие с необходимостта от подобряване качеството на въздуха.
По данни на Европейската агенция по околната среда през 2000 г. мръсният въздух е допринесъл за преждевременната смърт на 370 000 души в Европа, като най-голяма роля за това имат серният диоксид, отделян при изгарянето на въглища, и оловото от автомобилните горива. Агенцията прогнозира, че дори при по-строги стандарти за качество на въздуха и драстично намаляване на токсичните вещества смъртността през 2020 г. ще бъде около 230 000 души.
Статистиките на агенцията сочат, че през изминалото десетилетие между 20% и 50% от градските жители са били изложени на концентрации на фини прахови частици над допустимите дневни стойности. Това води до различни здравни последствия – от краткосрочни като сърбеж и дразнене на очите до дългосрочни като различни дихателни, сърдечно-съдови и ракови заболявания.
ЕС стимулира дизела с предимство пред бензина, защото е по-ефективен и отделя по-малко CO2, но той произвежда по-голямо замърсяване с прахови частици, което е опасно за хората. Биогоривата са по-чисти от изкопаемите, но производството им може да се окаже по-вредно за качеството на въздуха.
Дори променящото се отношение към безопасността на ядрената енергия може да допринесе за влошаването на въздуха, тъй като в краткосрочен план ще са нужни повече фосилни горива, които да компенсират извежданите от употреба ядрени мощности.
България е осъществила сериозен напредък в мониторинга на замърсяването и си партнира с Румъния за наблюдение на качеството на въздуха в граничните райони по поречието на р. Дунав, което е изискване по международните спогодби за трансграничното замърсяване.
България обаче има да работи още много, за да приложи на практика националното и европейското законодателство, което е приела на хартия, се казва още в публикацията на EurАctive. Миналата година ЕК предупреди страната, че е превишила пределните стойности на серен диоксид, който обикновено се изпуска от ТЕЦ-овете на въглища и е предпоставка за киселинни дъждове. В голяма концентрация газът може да причини сериозни дихателни проблеми у хората.
Остарелите превозни средства, които най-често се внасят на старо от други страни в ЕС, също допринасят за градския смог. Това според Стефанов може да се преодолее чрез облагане на най-замърсяващите автомобили с по-високи данъци. Държавата и общините реагират по-бавно от частните компании за модернизиране на публичните енергийни и топлоенергийни съоръжения.

Наднормено замърсяване на въздуха с фини прахови частици е регистрирано в 19 града на 29 декември. Това съобщи на сайта си Изпълнителната агенция по околна среда.

Стойности над допустимия праг са установени в Бургас, Несебър, Варна, Добрич, Видин, Горна Оряховица, Благоевград.

Над допустимото е и замърсяването в Пловдив, Кърджали, Плевен, Ловеч, Враца, София, Стара Загора, Сливен, Смолян, Русе, Шумен и Перник, съобщава БГНЕС.
Най-голямо превишение на средноденонощната норма на фини прахови частици под 10 микрона е регистрирано в Горна Оряховица - 4,02 пъти над нормата. В Пловдив превишението при автоматична измервателна станция (АИС) "Каменица" е било 3,94 пъти над нормата, а при АИС "Баня Старинна" - 3,74 пъти над нормата.Микроскопичните частици, които са сред най-вредните замърсители на въздуха, все още присъстват в опасни нива в източните региони на Европа.В доклад на Европейската агенция за околната среда се отчита, че въпреки благодарение на европейското законодателство нивата на някои токсини от изгорелите газове и дима от комините бяха намалени значително, но в някои държави остава опасната тенденция.Замърсеният въздух съкращава човешкия живот средно с около 8 месеца, а в най-силно засегнатите зони, каквито са индустриалните райони в Източна Европа средно с 2 години, тъй като предизвиква болести като рак на белите дробове и сърдечносъдови заболявания.„През последното десетилетие политиката на ЕС помогна за намаляването на емисиите на редица замърсители, но има какво още да се направи по този въпрос”, заявява изпълнителният директор на Агенцията Жаклин Макглейд.2013 година ще бъде годината на въздуха. В съвместно изявление с Европейската агенция за околната среда европейският комисар за околната среда Янез Поточник посочва, че в тази връзка той ще съсредоточи усилията си върху засилването на европейските закони, гарантиращи чистотата на въздуха.

Българите все по-често търсят лекарска помощ заради заболявания, получени от мръсния въздух, който дишат. Серният диоксид, въглеродния двуокис, както и ежедневно надвишените норми на прах в цялата страна, докарват сърдечно-съдови, белодробни и очни болести, обясниха доктори. В същото време правителството тихомълком прокарва наредби за по-високи допустими нива на замърсителите, установи наша проверка.
Докато през 2000 г. е било нормално да дишаме въздух с до 30 микрограма прах средногодишно, според тогавашната Наредба 9, то през 2010 г. е обнародвана нова наредба, която разрешава те да са до 40 микрограма. Нещо повече - старият документ предвиждал през 2010 г. същите допустими нива да паднат на 20.
Грешката
"В първата наредба има неточност. Това е техническа грешка и не е сериозно", убеждава ни Валери Серафимов, началник в отдел "Мониторинг на въздуха" към Изпълнителната агенция по околна среда. "Звъннете в министерството да ви успокоят", допълва той.
"Това не е грешка, просто такива са новите изисквания на ЕС. Всичко е съобразено с Брюксел" , категорична пък бе Евдокия Манева, зам.-министър в Министерството на околната среда и водите, която по време на приемането на старата наредба е министър в същото ведомство. Тя отказва да коментира дали хората са развили способност да поемат повече замърсен въздух без да боледуват и предлага да се съгласим с разпоредбите, защото са обосновани научно.
Факти
Внимателен прочит на документа обаче показва, че това не е единствената "сгрешена" цифра.
Фините прахови частици не могат да минават 50 микрограма на кубичен метър за денонощие, казват и двете постановления, но докато по-старото декларира, че това не трябва да се случва повече от 25 пъти на годината, и впоследствие да падне до 7, новата приема, че прахът може да превишава границите 35 пъти в годината. Дори и тази норма обаче се превишава.
Според наредбата от 2000 г. аларменият праг на серен диоксид пък е 350 микрограма на кубичен метър, измерен през три последователни часа, докато през 2010 г. вече се вдига до 500 микрограма на кубичен метър.

Истина е, че вдигат нормите на допустимите нива на замърсяване на въздуха. Лишено е от всякаква логика, защитаваща околната среда и човека, но така го налагат потребностите, бизнеса и големите компании", обяснява експертът Славка Петрова, доскорошен служител на РИОСВ. Според нея човек не е развил защитни механизми да се справя с химикалите, а тези с парите казвали своята дума.
Медицината
"В моята практика наблюдавам, че помощ търсят все повече пациенти, страдащи от заболявания, причинени от замърсения въздух", категорична е д-р София Ангелова от Белодробна болница "Св. София". За нея едно от възловите места в столицата е Орлов мост, където шумът и вредните частици са в нива, излизащи от всякакви разпоредби. "Обществото ни е болно - човек е кълбо от нерви, живее в задръстени улици и диша замърсен въздух", завършва тя.

В световен мащаб замърсяването на въздуха се счита за основна причина за големия брой смъртни случаи от респираторни заболявания, категорични са медиците.
- Азотен диоксид (NO2), Серен диоксид (SO2) - Дразнят белите дробове, водят до задушаване и хронични заболявания.
- Озон (O3) - Вреди на гърлото и белите дробове и дразни очите.
- Фини прахови частици (PM10, PM2.5) - Възпаление и влошаване на белодробни и сърдечни заболявания.
- Въглероден оксид (CO) - Блокира нормалния трансфер на кислород в кръвта.
- Олово (Pb) - Може да се абсорбират от белите дробове, от там оловото да попадне в кръвта и да повлияе на нервната система и способността на организма да произвежда кръв.
- Летливи органични съединения - Водят до изменение на клетките в тялото.

Химически вещества

Наредба № 3, която е обнародвана в Държавен вестник на 28 февруари 1984 година, определя допустимите концентрации на химични вещества, отделяни от полимерни строителни материали в жилищни и обществени сгради. В наредба № 14 от 23 септември 1997 г се разглеждат нормите за пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух. Наша проверка показа, че според втората наредба редица вещества вече могат да са в по-големи концентрации във въздуха. Някои от веществата съвсем не се считат за безопасни. Така например циановодородът се съдържа в газа "Циклон Б", с който са убивани концлагеристи в нацистка германия, пиридин се съдържа в никотина, етилацетат предизвиква сухота и напукване на кожата и при излагане на по-големи дози трябва да се търси лекар, произвежданият от каменовъглен катран и нефт нафталин е канцерогенен, фталов анхидрид се използва за производство на пластификатори.

Последни замервания

Изпълнителната агенция по околна среда публикува редовно бюлетин за качеството на атмосферния въздух в страната, измерван от структурите на РИОСВ. Изнасяме данни от изминалите почивни дни.
Цели 4 пъти е било завишено нивото на фините прахови частици в Перник, над 3 и половина пъти - във Видин. Валери Серафимов казва, че на заводите се издавали стриктни разрешителни, а общините имали програми за намаляване на вредните емисии в атмосферния въздух. Ситуацията била под контрол, въпреки стряскащите цифри и тенденции. При превишаване на алармените прагове се представяла информация на населението, до която се стига в интернет със сериозно търсене и преглед на дълги чиновнически документи.